jelyuena (Елена Желева)
25 104
Jul 13, 2010, 10:28 PM

Душа 

  Poetry » Other
841 0 7

 

 

 

 

Разбрах какво ù трябва на душата –

един прозорец, виждащ надалече.

През стаите, оградите, бетона

навсякъде да литне може вече.

 

Ръцете свои детски да протегне,

водата във морето ще погали,

на вятъра с крилете ще избяга

и ще се върне, истинска и цяла.

 

Душата може като някой скитник

вековните дървета да прегръща,

на облака кълбата да разплита...

А времето ù никога не свършва.

 

Край огъня на слънцето танцува

с чандан от бяло, жълто и червено.

От мене сякаш тръгва тя и чудно

как аз се сливам с нея, свела чело.

 

 

 

 

 

© Елена Желева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??