Душа надежда
Недей изпуска нашто топло лято.
Виж, още колко малко ни остава...
Не ще избегнем есенното злато.
Да постоим във лятната жарава.
Но не, единствено да ни опърли,
а в огъня й тлеещ, да горим.
Води ме в нея. Ето я - на хвърлей.
Преди надеждите да станат дим.
Ще ми дадеш живеца си, огромен.
Единствено аз зная как изглежда.
Преди да се превърнем в нечий спомен.
Аз ще ти дам една душа - надежда.
© Мари Елен- Даниела Стамова Всички права запазени