Душа надежда
Недей изпуска нашто топло лято.
Виж, още колко малко ни остава...
Не ще избегнем есенното злато.
Да постоим във лятната жарава.
Но не, единствено да ни опърли,
а в огъня й тлеещ, да горим.
Води ме в нея. Ето я - на хвърлей.
Преди надеждите да станат дим.
Ще ми дадеш живеца си, огромен.
Единствено аз зная как изглежда.
Преди да се превърнем в нечий спомен.
Аз ще ти дам една душа - надежда.
© Мари Елен- Даниела Стамова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
!