Самотната душа е
вятър в пуста църква.
Разпусната и празна е
без икони... Мъртва.
Без вяра и подкрепа,
без звучните камбани.
Оглушена от тишина нелепа,
срутена от раните събрани.
И само стари спомени напяват
за вчерашните славни дни.
Ангели тихо псалми запяват
към Вечното... Боже, прости!
© Стойко Минчев Всички права запазени