26.07.2008 г., 8:30 ч.

Душа в дървото 

  Поезия » Философска
993 0 17

Прекрасно ухае си хвойната!

Ще кажеш, по градски, на джин!

Акация бяла - свенлива е.

А орехът - той е самин.

С него не можеш да спориш,

защото е мъдър, с душа!

А в мурата вино да сложиш -

не можеш я вдигна с ръка!

Ръцете му доста са правили:

"Олтар, ли не щеш, похлупци...",

но никога те не забравяли

три правди от наште предци:

"Без тях да живееш не бива!

Щастлив да си, няма, без тях!

Приятелство! Вино! И Севда!

А другото просто е грях..."

Тъй шепнеше нежно резбарят,

а аз поизвърнах глава,

че птиците, там, на олтара,

детенце ги гали с ръка.

Кога ли е влезло, не зная,

и босо дошло е до тук...

Погледна ме благо резбарят:

"Детето ли? То ми е внук!"

© Красимир Дяков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Поздрав от един дърворезбар!
  • От всичко четено от теб - този си избирам!
    ...
  • Много е хубаво Краси! През призмата на твоите очи видяхме красота и изящество всички. Благодаря ти. Краси, тук, незная как се пишат лични бележки...затова с извинение ще ти кажа,погледни си посланието в профила,имаш пропуск...! Хубава вечер, приятелю.
  • Почти няма вече стихове като твоя! Забравихме природата и душата й!!! Аплодисменти!!!
  • Прочетох го два пъти. Първият път заради звука му , а вторият заради смисъла ...И двата пъти очарова ...Прекрасен стих...Поздрав
  • Ти си всичко! Защото се стараеш и влагаш душа, да почувстваш по свой начин какво е да си някой, който не си бил. Но по душа си всичко!!! Показа го! И ще продължиш!
    И да, винаги се появява нов живот..
    Поклон! Прекалено силно и истинско. Изживяно!
  • Поздравления, Зем!!!
    И ти си като резбар, изваял своя стих!
  • Ако кажа, че е прекрасно - ще е малко!!!
    Аплодисменти!!!
  • Притихнах от възхита!
  • Резбаря, орел ми направи
    да кацне във мойто сърце.
    Сега с орел разговарям
    и също със малко дете...
  • Ах...Прекрасно стихотворение, най-доброто, което прочетох днес.
  • На стихът напева се вплита във шарките на вечността,а времето единствено дървото пита дали ще оцелее,след бурите,след ледовея и след майсторски изваяната върху него красота.И щом рисунката е оживяла в песен и щом човек от нея може да се просълзи,денят ще е с надежди пълен,тук време е да се благодари!
  • ВЛЕЗЕ МИ В СЪРЦЕТО!
  • Ще поостана тук, сред аромата на дърво и красота... Ще съм много, много тиха... Той, резбарят, нека извайва... А когато си тръгна, ще отнеса този стих на моята Севда, едното ми момиче...

    Благодаря ти, Зем!
  • Душата на дървото и тя се преражда!
    И все по-красива и по-красива!
    Хубав стих...пак!
  • Много красиво!
  • Е,колко хубаво...!
Предложения
: ??:??