Душа в дървото
Прекрасно ухае си хвойната!
Ще кажеш, по градски, на джин!
Акация бяла - свенлива е.
А орехът - той е самин.
С него не можеш да спориш,
защото е мъдър, с душа!
А в мурата вино да сложиш -
не можеш я вдигна с ръка!
Ръцете му доста са правили:
"Олтар, ли не щеш, похлупци...",
но никога те не забравяли
три правди от наште предци:
"Без тях да живееш не бива!
Щастлив да си, няма, без тях!
Приятелство! Вино! И Севда!
А другото просто е грях..."
Тъй шепнеше нежно резбарят,
а аз поизвърнах глава,
че птиците, там, на олтара,
детенце ги гали с ръка.
Кога ли е влезло, не зная,
и босо дошло е до тук...
Погледна ме благо резбарят:
"Детето ли? То ми е внук!"
© Красимир Дяков All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Поздрав от един дърворезбар!
-
От всичко четено от теб - този си избирам!
... -
Много е хубаво Краси! През призмата на твоите очи видяхме красота и изящество всички. Благодаря ти. Краси, тук, незная как се пишат лични бележки...затова с извинение ще ти кажа,погледни си посланието в профила,имаш пропуск...! Хубава вечер, приятелю.
-
Почти няма вече стихове като твоя! Забравихме природата и душата й!!! Аплодисменти!!!
-
Прочетох го два пъти. Първият път заради звука му , а вторият заради смисъла ...И двата пъти очарова ...Прекрасен стих...Поздрав
-
Ти си всичко! Защото се стараеш и влагаш душа, да почувстваш по свой начин какво е да си някой, който не си бил. Но по душа си всичко!!! Показа го! И ще продължиш!
И да, винаги се появява нов живот..
Поклон! Прекалено силно и истинско. Изживяно! -
Поздравления, Зем!!!
И ти си като резбар, изваял своя стих!
-
Ако кажа, че е прекрасно - ще е малко!!!
Аплодисменти!!! -
Притихнах от възхита!
-
Резбаря, орел ми направи
да кацне във мойто сърце.
Сега с орел разговарям
и също със малко дете... -
Ах...Прекрасно стихотворение, най-доброто, което прочетох днес.
-
На стихът напева се вплита във шарките на вечността,а времето единствено дървото пита дали ще оцелее,след бурите,след ледовея и след майсторски изваяната върху него красота.И щом рисунката е оживяла в песен и щом човек от нея може да се просълзи,денят ще е с надежди пълен,тук време е да се благодари!
-
ВЛЕЗЕ МИ В СЪРЦЕТО!
-
Ще поостана тук, сред аромата на дърво и красота... Ще съм много, много тиха... Той, резбарят, нека извайва... А когато си тръгна, ще отнеса този стих на моята Севда, едното ми момиче...
Благодаря ти, Зем! -
Душата на дървото и тя се преражда!
И все по-красива и по-красива!
Хубав стих...пак! -
Много красиво!
-
Е,колко хубаво...!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
