Душа в дървото
Прекрасно ухае си хвойната!
Ще кажеш, по градски, на джин!
Акация бяла - свенлива е.
А орехът - той е самин.
С него не можеш да спориш,
защото е мъдър, с душа!
А в мурата вино да сложиш -
не можеш я вдигна с ръка!
Ръцете му доста са правили:
"Олтар, ли не щеш, похлупци...",
но никога те не забравяли
три правди от наште предци:
"Без тях да живееш не бива!
Щастлив да си, няма, без тях!
Приятелство! Вино! И Севда!
А другото просто е грях..."
Тъй шепнеше нежно резбарят,
а аз поизвърнах глава,
че птиците, там, на олтара,
детенце ги гали с ръка.
Кога ли е влезло, не зная,
и босо дошло е до тук...
Погледна ме благо резбарят:
"Детето ли? То ми е внук!"
© Красимир Дяков All rights reserved.
