1.03.2008 г., 18:37 ч.

душата и във мен гнезди 

  Поезия » Любовна
725 0 15

Със луностишия кръщавах те, любов.
До звездност те извезвах тънкописно.
Със светлодумия от нежния си зов
гощавах тялото ти дъгоносно.

 

Заричах те да бъдеш днес и винаги
да нося твоята душа във себе си.
Изкупвам те със огъня от залези
и раждам те отново в изгреви.

 

Със полъха на нежния си вятър
довявам във очите ти искри - звезди,
при теб се връщам с пърхащото ято,
а твоята душа във мен сега гнезди.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??