душата и във мен гнезди
Със луностишия кръщавах те, любов.
До звездност те извезвах тънкописно.
Със светлодумия от нежния си зов
гощавах тялото ти дъгоносно.
Заричах те да бъдеш днес и винаги
да нося твоята душа във себе си.
Изкупвам те със огъня от залези
и раждам те отново в изгреви.
Със полъха на нежния си вятър
довявам във очите ти искри - звезди,
при теб се връщам с пърхащото ято,
а твоята душа във мен сега гнезди.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
