Душата ми без теб е мъртва...
Душата ми е пуста,
сърцето пък толкова студено,
тръгна си от мен и ме напусна
остави го да страда наранено.
Дъждът вали,сълзите скрива,
но болката не може да измие.
Като из ведро се излива,
сякаш иска той да ме убие...
Самотата в(ъв) сърцето ми се скрила,
обикаля безпомощно и се скита,
дори тя толкова самотна не е била,
дори и тя такава болка не може да изпита...
Улиците чисти,но студени,
дъждът измил е техните грехове,
очите тъжни,вледенени,
се молят да се върнеш на всички богове...
И без теб душата бавно умира,
сърцето стихва и остава някъде във вечността,
пътя на смъртта сега самичко то изибра
и си тръгва завинаги самотно от света...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Моничка Захарова Всички права запазени
6