Душата ми е нежно цвете...
не го пречупвай ти в калта,
дори и бурията не ще затули
светлината в нея...
Ще забравя следите на миналото,
то отдавна потъна в забрава
и раните, които ми нанесе съдбата,
ме научиха да бъда силна и смела.
Затова и звездна чиста любов –
вселената към мене изпраща...
Забрави тежкото време – защото
пепел засипа следите му...
сега върви по – път посипан
с звезден прах и докосни мечтите...
И светлината обгърна ме цяла,
вече знам, че този свят
е изпълнен с нежност, любов –
мечти...магнетичност...
Аз вървя – докосвам времето,
което е спряло във вечността
на своето време...и светли мисли
в мене се раждат, че всичко вече
ще бъде различно...
И ето, времето разтваря в шепи
мечти, любов и красота...
бял лотос със вълшебни пръсти,
разлиства добродетелите над света...
© Катя Всички права запазени