14.10.2016 г., 23:48

Душата ми е нежно цвете

601 1 4

Душата ми е нежно цвете...

не го пречупвай ти в калта,

дори и бурията не ще затули

светлината в нея...

Ще забравя следите на миналото,

то отдавна потъна в забрава

и раните, които ми нанесе съдбата,

ме научиха да бъда силна и смела.

Затова и звездна чиста любов –

вселената към мене изпраща...

Забрави тежкото време – защото

пепел засипа следите му...

сега върви по – път посипан

с звезден прах и докосни мечтите...

И светлината обгърна ме цяла,

вече знам, че този свят

е изпълнен с нежност,  любов –

мечти...магнетичност...

Аз вървя – докосвам времето,

което е спряло във вечността

на своето време...и светли мисли

в мене се раждат, че всичко вече

ще бъде различно...

И ето, времето разтваря в шепи

мечти, любов и красота...

бял лотос със вълшебни пръсти,

разлиства добродетелите над света...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ...
  • Така ми се иска да напиша най - хубавия стих
    за любовта, света и вселената...Защото любовта е нежно
    докосване, нежен трепет, усмивка. Нежна милувка
    с душа на дете което не е познало омразата...
    Света е прекрасен когато живееш в мир и хармония
    със себе си и хората.Когато си наясно, че не си сам,
    че ти си най - липсващия атом, че живота без теб
    няма да е същия.Затова трябва да погледнем навътре
    към сърцето си, да излекуваме раните и смело да
    продължим напред.Защото всички хора сме родени
    на този свят в мир и надежда...
    Младене, благодаря ти за хубавия коментар!
    Марина, благодаря ти за хубавите думи!
  • Прекрасна си...!!!
    "И светлината обгърна ме цяла,
    вече знам, че този свят
    е изпълнен с нежност, любов,
    мечти..., магнетичност...
  • Имаш усет към мащабното, бих казал към метафизичното, Катя. Мен точно такива текстове ме вълнуват, а не добре скроените римушки. Последните 8 реда на творбата ти са величествени акорди. Поздравявам те! Заради тези 8 реда слагам стихотворението в Любими.

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...