душата ми избяга надалече
889
0
1
Сама останала в нощта,
си спомням аз за нежността,
изпитана отдавна,
вечерта,в стая обгърната от тъмнина...
Когато,аз ти подарих едничкото
за мене на Света...
когато ти поднесох на тепсия своята душа...
Сега се скитам аз безцелно,
с мойто празно тяло
в пустощта...
Душата ми я няма вече,
избягала е някъде далече
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Жеже Всички права запазени
