душата ми избяга надалече

Feb 9, 2006, 5:21 PM

Poetry

744 0 1

Сама останала в нощта,
си спомням аз за нежността,
изпитана отдавна,
вечерта,в стая обгърната от тъмнина...
Когато,аз ти подарих едничкото
за мене на Света...
когато ти поднесох на тепсия своята душа...
Сега се скитам аз безцелно,
с мойто празно тяло
в пустощта...
Душата ми я няма вече,
избягала е някъде далече

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

душата ми избяга надалече

Want to read more?

Random works