Притихнала съм, безметежно спя,
люлее ме в забрава златна времето.
Жребецът бял на дните ми успя,
дизгините да скъса. С нощ на стремето.
Не искам да ви слушам. Тишина.
Не ви ли беше жал да ме събудите?
Кобалтов гръм и сребърна вина,
треперещи крилца - от пеперудите.
И плаче ангел. Белите пера,
ще сложа аз в небесната възглвница.
Отказвам този свят да разбера!
Земята ни превърна се в удавница. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация