Patrizzia (Надежда Ангелова)
2068 18202
18.04.2020 г., 12:35 ч.

Душата ми е перла и сълза 

  Поезия » Друга
817 5 4

Притихнала съм, безметежно спя,
люлее ме в забрава златна времето.
Жребецът бял на дните ми успя,
дизгините да скъса.  С нощ на стремето.

 

Не искам да ви слушам. Тишина.
Не ви ли беше жал да ме събудите?
Кобалтов гръм и сребърна вина,
треперещи крилца - от пеперудите.

 

И плаче ангел. Белите пера,
ще сложа аз в небесната възглвница.
Отказвам този свят да разбера!
Земята ни превърна се  в удавница.

 

Море - аквамаринова сълза,
с делфините се стяга - за отплуване.
Душата ми е перла и сълза,
Заспива. Уморена от сбогуване.

 

 

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??