31.05.2013 г., 10:44 ч.

Душата ми в затвор заключих 

  Поезия » Гражданска
1432 0 4

Душата си в затвор заключих,

в окови оковах аз моето сърце,

а чувствата и смеха обрекох да

страдат безпътни по незнайното поле.

 

Тялото превърнах си в кула

със стени от други дрехи и печал.

Дантелите уж  за мене са разруха,

но тайно слънце търся в невидимия край.

 

Мрачната сериозност ме погубва.

Обгръща ме с черния воал.

Хората не искам аз да виждам,

а те странят от мен сякаш от гнусна твар.

 

Аз искам снимки и албуми да нареждам

и да може вятърът да роши моите коси.

Но пътят ми е толкова различен,

от всички различна съм дори.

 

Душата си в затвор заключих, в окови оковах аз моето сърце...

Всеки ден по мъничко умирам, така умира и моето истинско лице.

© Алина Костова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??