May 31, 2013, 10:44 AM

Душата ми в затвор заключих 

  Poetry » Civilian
1431 0 4

Душата си в затвор заключих,

в окови оковах аз моето сърце,

а чувствата и смеха обрекох да

страдат безпътни по незнайното поле.

 

Тялото превърнах си в кула

със стени от други дрехи и печал.

Дантелите уж  за мене са разруха,

но тайно слънце търся в невидимия край.

 

Мрачната сериозност ме погубва.

Обгръща ме с черния воал.

Хората не искам аз да виждам,

а те странят от мен сякаш от гнусна твар.

 

Аз искам снимки и албуми да нареждам

и да може вятърът да роши моите коси.

Но пътят ми е толкова различен,

от всички различна съм дори.

 

Душата си в затвор заключих, в окови оковах аз моето сърце...

Всеки ден по мъничко умирам, така умира и моето истинско лице.

© Алина Костова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??