Душата ми в затвор заключих
Душата си в затвор заключих,
в окови оковах аз моето сърце,
а чувствата и смеха обрекох да
страдат безпътни по незнайното поле.
Тялото превърнах си в кула
със стени от други дрехи и печал.
Дантелите уж за мене са разруха,
но тайно слънце търся в невидимия край.
Мрачната сериозност ме погубва.
Обгръща ме с черния воал.
Хората не искам аз да виждам,
а те странят от мен сякаш от гнусна твар.
Аз искам снимки и албуми да нареждам
и да може вятърът да роши моите коси.
Но пътят ми е толкова различен,
от всички различна съм дори.
Душата си в затвор заключих, в окови оковах аз моето сърце...
Всеки ден по мъничко умирам, така умира и моето истинско лице.
© Алина Костова All rights reserved.
