Душата на едно цвете
Увяхвам неразцъфнала в ръцете ти
пред прага на навъсеното утре,
безоблачно мечтая, но в сърцето си
усещам, че след теб ще се погубя.
Увяхвам ароматно и предпразнично,
откъсвам от душата лист по лист,
след хиляди надежди и признания
след себе си оставям да боли...
Увяхвам млада и неопитна,
задъхана от този лабиринт,
момичето, изгубено във спомени,
увяхна без да прецъфти...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яна Вълчева Всички права запазени
