Душата си човек лекува сам!
От чудене сега какво да правя
опитвам се да пиша стихове.
Не толкова тук мъдрост да оставя,
а да излея своите страхове.
По-лесно ми е да анализирам
на лист хартия и с молив в ръка,
дори когато думите подбирам
и мисълта ми не тече като река.
На листа мога всичко да разкажа,
да споделя и радост, и тъга,
и слабостите свои да покажа,
и да призная някоя вина...
От себе си дори да искам прошка,
да поразголя своята душа
и нежно да изтрия дума тежка.
Детето в мен с любов да утеша...
Това го мога в стихове и рими –
в реалния живот не мога, знам,
да съхраня душата си ранима...
Душата си човек лекува сам!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деси Копчалийска Всички права запазени
