10.07.2008 г., 19:20

Душата си човек лекува сам!

2.1K 0 12

От чудене сега какво да правя

опитвам се да пиша стихове.

Не толкова тук мъдрост да оставя,

а да излея своите страхове.

 

По-лесно ми е да анализирам

на лист хартия и с молив в ръка,

дори когато думите подбирам

и мисълта ми не тече като река.

 

На листа мога всичко да разкажа,

да споделя и радост, и тъга,

и слабостите свои да покажа,

и да призная някоя вина...

 

От себе си дори да искам прошка,

да поразголя своята душа

и нежно да изтрия дума тежка.

Детето в мен с любов да утеша...

 

Това го мога в стихове и рими –

в реалния живот не мога, знам,

да съхраня душата си ранима...

Душата си човек лекува сам!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деси Копчалийска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....