Душата си човек лекува сам!
От чудене сега какво да правя
опитвам се да пиша стихове.
Не толкова тук мъдрост да оставя,
а да излея своите страхове.
По-лесно ми е да анализирам
на лист хартия и с молив в ръка,
дори когато думите подбирам
и мисълта ми не тече като река.
На листа мога всичко да разкажа,
да споделя и радост, и тъга,
и слабостите свои да покажа,
и да призная някоя вина...
От себе си дори да искам прошка,
да поразголя своята душа
и нежно да изтрия дума тежка.
Детето в мен с любов да утеша...
Това го мога в стихове и рими –
в реалния живот не мога, знам,
да съхраня душата си ранима...
Душата си човек лекува сам!
© Деси Копчалийска All rights reserved.
