34   ДУШЕВНА БУРЯ 

Връхлита като буря във душата
нашлата се от  някъде любов!
Не търси тя врата във тъмнината,
а само дивеча на своя лов.

И от това човекът се събужда.
И стреснато подгонва свойте дни.
От този свят изпитва  нужда.
И се забърква   в новите мечти.


Вълшебствата край него  разцъфтяват...
И той  се състезава с любовта.
И влюби ли се до уши, успява.
И вижда във краката си  света.

Затичва се  по правата пътека
задъхано да търси своя Рай!
И като хората от памтивека,
разбира, че  е син на този край.

Тъй както чака пролетта земята,
и той очаква своята любов.
И се редуват бурите в душата...
Самият той за подвиг е готов.

И все очаква чудо и пресмята.
Въздъхва той  и притеснен мълчи.
Той вече знае – няма на земята
 по-хубаво от влюбени очи!...