Два лебеда
Вървя, подскачам, леко е сърцето
и локвите са просто част от пътя -
вълшебно е да си дете, което
не се е сблъскало със ничия присъда.
Глухарче съм и чакам своя вятър
след лудо скитане до мене дошумял
през листите на драки и шумаци,
да каже колко много е видял.
Да прошепти, че някой ме одумва,
а друг проклина ме, че съм жена...
Аз пак към тебе ще се втурна,
тя - любовта ми е една.
И в този миг когато скачам
във бездната, защото там си,
не се страхувай, приземи ме
и замълчи - това е щастие...
И не да сме зора и мрака,
които все се разминават...
Два лебеда преплели шии
дори когато ги заравят.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Симеонова Всички права запазени
