Два реда сълзи...
и усмивка...
А какво ли стоеше
зад тях?
Филмът свърши,
букви редеше...
Жалко,
тъй не разбрах...
Но остана
у мене лика му
с два реда
едри сълзи...
Кой е казал,
„не бива
да плачат"?
Тъй красиви
са тези сълзи...
И във здрача
омаен да сещаш
ускорения пулс
на нощта...
и с усмивка
стаена
да срещаш...
двата реда
сълзи...
на мъжа...
11.01.2008
© Криси Всички права запазени