vihren (Георги Гълъбов)
94 56
18.09.2008 г., 8:16 ч.

Два свята 

  Поезия » Хумористична
1088 1 6
Два свята

Прасето станало танцьор,
старало се, в туй няма спор.
Танцувало пред пълна зала,
бленувало дебют ”Ла скала”.

За него крякали пет гъски
що имали солидни връзки.
В тамошната телевизия
тъкмели го за Евровизия.

Настъпил паметният ден
и Праско важен, пременен,
се смесил с другите танцьори,
комуто искал да говори.

"Мои мили братя и сестри -
започнал реч да им държи:
За мен е туй голяма чест
сред вас да се намирам днес.

Но трябва да ви кажа честно,
Не ще ви бъде с мене лесно.
Аз имам опит, ерудиция
и идвам от место с традиция."

От срам червели се сърните
с нежна влага в очите.
Величествен и горд елен
след тез слова мълчал смутен.

На сцената излезли всички:
елени, лебеди, сърнички.
Паун с корона на главата
и мантия като дъгата.

Тя, публиката, занемяла,
с възторжени очи следяла
възторжения танц, додето
на сцената се втурнало Прасето.

В шеметния пирует
понесло се с корем напред,
размахало уши, копита,
опашка щръкнала – навита.

Крачета къси, равно в кръста
тресяло то гърбина тлъста.
Колосаното бяло туту
пращяло с толкоз зор обуто!

Затропали в залата с крака,
разхълцали се, свирили с уста.
Фучала “Лоената топка”:
"Простаци... подготвили ми клопка!"

Обратно в своя вилает
за него вдигнали банкет.
И както там бил обичая -
на шиш опекли го накрая.

Георги Гълъбов

© Георги Гълъбов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??