13.02.2021 г., 23:02 ч.

Двадесет грама Надежда 

  Поезия » Любовна
1220 5 13

   С двадесет грама Надежда

   силното вино разреждам.

   Нижат се перли въздушни...

   Клето сърце - не ме слуша!  

 

   С кучешки впряг е поело

   в снежни, опасни предели.

   Бърза - да бъде спасител...

   - Спри се! - отчаяно викам.

 

    Сам си! Кървиш като чаша -

    счупена с пръсти юнашки.

    Бурята вън все хихика...

    Твоята лудост не стихва!

 

     Мислиш за сляпото бягство

     в някакво свое пространство.

     Смелият устрем те носи

     срещу лавина! Защо си

     

      толкова непредсказуем?

      Вгледай се в примери умни!

      Чуй ме, сърце разпиляно!

      Тази Любов е пиянство!

 

     - Не! - то отвръща ми тъжно.

      Тя е смисълът да се връщам!

      - Боже! Да бях му наляла

      отрова вместо отвара...

 

      С двадесет грама Надежда,

      как се лекува Безбрежност?!

 

 

      Стихотворението е отличено с първо място

       на Поетичния конкурс "Усещане за любов" -

        2021 от община Димитровград 

 

 

 

      

 

 

© Маргарита Петрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??