Двадесет грама Надежда
С двадесет грама Надежда
силното вино разреждам.
Нижат се перли въздушни...
Клето сърце - не ме слуша!
С кучешки впряг е поело
в снежни, опасни предели.
Бърза - да бъде спасител...
- Спри се! - отчаяно викам.
Сам си! Кървиш като чаша -
счупена с пръсти юнашки.
Бурята вън все хихика...
Твоята лудост не стихва!
Мислиш за сляпото бягство
в някакво свое пространство.
Смелият устрем те носи
срещу лавина! Защо си
толкова непредсказуем?
Вгледай се в примери умни!
Чуй ме, сърце разпиляно!
Тази Любов е пиянство!
- Не! - то отвръща ми тъжно.
Тя е смисълът да се връщам!
- Боже! Да бях му наляла
отрова вместо отвара...
С двадесет грама Надежда,
как се лекува Безбрежност?!
Стихотворението е отличено с първо място
на Поетичния конкурс "Усещане за любов" -
2021 от община Димитровград
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Маргарита Петрова Всички права запазени
