Двама
Сега вали, вали навън,
снегът дворовете затрупа,
светът е нежен, цветен сън,
видян предпразнично от упор.
Прозорецът дори е в лед,
замръзна и капчукът,
а някой там отпред
на портите ли чука!?
- Навън снегът вали,
виж как си зачервена,
палтото си сега свали,
ела, ела до мене.
Седни пред топлата камина,
нощта е повече от наша,
червено, ароматно вино,
отпий от тази чаша.
Но първо нека те целуна,
виж как си зачервена,
нощта е бяла, сребролунна,
аз имам теб, ти имаш мене.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Станчев Всички права запазени
