Двама
Очите спят,
душите пак на Бог се молят,
умовете бдят
и тихичко бърборят.
А темата е винаги една -
животът, спокойствието, радостта...
и някой ден, когато думите се свършат,
ще останат двете сплетени ръце!
А до тогава - стъпките са право към дъгата,
към времето "откраднато" за нас,
във миговете на вълшебно лято,
в песните изпяти тихо и на глас...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Добромир Иванов Всички права запазени
