Очите спят,
душите пак на Бог се молят,
умовете бдят
и тихичко бърборят.
А темата е винаги една -
животът, спокойствието, радостта...
и някой ден, когато думите се свършат,
ще останат двете сплетени ръце!
А до тогава - стъпките са право към дъгата,
към времето "откраднато" за нас,
във миговете на вълшебно лято,
в песните изпяти тихо и на глас...
© Добромир Иванов All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
