Двама пред камината
Загледал съм се във камината,
поседнали - така - двамината,
и пламъците пред очите ни
се отразяват във сълзите ни.
Сълзи от радост, че сме двамата
във края на живота - драмата,
която бе за нас идилия
в живота на една фамилия.
И как е топличка ръката ти,
и как красива е устата ти...
Сега я мислено целувам аз,
като преди във дни в бленуван час.
И зачервяват се лицата ни
от този огън във сърцата ни,
че като огън във камина бе
живота, който си отмина - де.
Но има още от дървата ни
и даже болни във кревата ни,
ще палим още с тях камината
до ден, додето сме двамината!
© Никола Апостолов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря, Ели!
Благодаря, Маги!
Ценя мнението ви и се радвам, че харесвате!Поздрави от мен и хубав ден! -
по човешки топло и обично.. чудесно казано
и написано..поздравления.. -
Благодаря, Приятели, за посещението, коментарите и оценката!
Радвам се,че сте харесали написаното!
Благодаря за подкрепата!Поздреви от мен и хубав ден! -
Голяма работа си, Колич!
Да сте живи и здрави и камината ви да разпръсква топлина и обич! -
"Но има още от дървата ни
и даже болни във кревата ни,
ще палим още с тях камината
до ден, додето сме двамината!"
Прекрасно! Още дълги години да сте заедно! -
Верен докрай си на дамата на сърцето си, Никола. Огънят в камината е всъщност огънят на близостта, който топли сърцата на една двойка, догаряща като залеза в щастливи отблясъци.
Добре пресъздадено и автентично чувство!
Поздрав! -
Никола, поздравявам те за тази завидна семейна идилия на твоята
прекрасна фамилия!Отново едно чудесно стихо и удоволствието да го прочета. Благодаря!
Приятна вечер и спокоен сън!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Поздрави, Никола!