Загледал съм се във камината,
поседнали - така - двамината,
и пламъците пред очите ни
се отразяват във сълзите ни.
Сълзи от радост, че сме двамата
във края на живота - драмата,
която бе за нас идилия
в живота на една фамилия.
И как е топличка ръката ти,
и как красива е устата ти...
Сега я мислено целувам аз,
като преди във дни в бленуван час. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up