Двама пред камината
Загледал съм се във камината,
поседнали - така - двамината,
и пламъците пред очите ни
се отразяват във сълзите ни.
Сълзи от радост, че сме двамата
във края на живота - драмата,
която бе за нас идилия
в живота на една фамилия.
И как е топличка ръката ти,
и как красива е устата ти...
Сега я мислено целувам аз,
като преди във дни в бленуван час.
И зачервяват се лицата ни
от този огън във сърцата ни,
че като огън във камина бе
живота, който си отмина - де.
Но има още от дървата ни
и даже болни във кревата ни,
ще палим още с тях камината
до ден, додето сме двамината!
© Никола Апостолов All rights reserved.
