24.03.2019 г., 12:18 ч.

Дванайсет без петнайсет 

  Поезия » Философска
564 5 26

Живея в приказка. Но без петнайсет.

Накрая нещо все не и достига.

Пред стълбите ме чака не каляска,

а крантаво магаре. Без талига.

 

Прозорците на църквата са слепи.

Запалвам свещ по-приказно да стане.

Цветята за иконите са репей,

откъснат вместо диня от бостана.

 

Какъв бостан? Това са си кратуни,

завзели са поляната с надежда.

За криводушните съм малоумна,

а в истината те не се оглеждат.

 

Не се страхувам да целуна жаба,

да подкова накуцващо копито.

Но приказките свършват. Продължава

животът-грубиян да ме връхлита.

 

Последните минути пак изтичат,

стрелките ще се спънат в два-три мига.

Часовникарю, твоето момиче

в измислена каляска е. Пристигай!

 

© Мария Панайотова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Думите ти са щедри и ме радват, Дани!
  • Майсторска поезия!Браво!
  • Благодаря за милия коментар, Марко!
  • Хубаво, забавно с тънък хумор. Много ми хареса. Поздрави!
  • Прегръщам те, Силви! Благодаря!
  • Препрочитам с удоволствие. Много е хубаво!
  • Всеки сам пише своята приказка и избира ролята си в нея. Въпросът е да направим така, че на финала да име хепиенд!
    Благодаря ти, Ангелче!
  • Тези размисли ми говорят само едно - че те е докоснало и това ме прави наистина щастлива! Много ти благодаря, адашке!
  • В една психологическа книга авторката разсъждаваше какво се случва с жени тип Пепеляшка след сватбата с принцове. Ще мразят приеми и дворцови интриги и ще прекарват повече време в кухнята и ще са много обичани от слугите. Но все пак в приказката Пепеляшка е дъщеря на благородници, макар и обеднели. Така че тя си е отишла на мястото, омъжвайки се за принца. А по отношение на истината - красотата и под скъсан чул си личи, но и вещиците понякога се маскират като принцеси. И разобличението и в двата случая е полезно. А Христос е влязъл в Йерусалим на магаре /не знам дали е било крантаво/, но ме се струва, че не би се свенил да се качи и на такова. Не знам дали е било дръгливо, но ако е било, щеше просто да го излекува. Посрещнали са го с "Осанна", а са го изпратили с "Разпни го!". Типично. Я, виж колко размисли предизвика стихотворението ти, Мария. Благодаря. И е написано превъзходно. Поздравления.
  • И твоите думи умагьосаха душата ми, Доче! Много им се зарадвах!
    Дани, сърдечни благодарности и за твоя коментар!
  • Поздравления и от мен! Много ми хареса, Мария!
  • Петнайсетте минути до дванайсет
    създадени да раждат чудеса.
    Достатъчни набързо да пораснем
    или да си останем пак деца.
    Реалността все по отдалечава
    душите ни от приказния свят.
    И ако част от приказка във нас остава
    със чест от приказка светът е по-богат...

    Благодаря ти, Магьоснице за поезията. С огромно удоволствие се насладих на думите. И съпреживях!
  • Каква огромна думичка, колко много положителни чувства има в нея! Благодаря ти, че ми ги поднесе, Наде!
  • Разкош!
  • Радвам се да те видя на моята страничка, Васи! Винаги си добре дошла!
  • С Красимира! Поздравления!
  • Краси, правиш ме щастлива с коментара си! Желая ти лека вечер!
  • Винаги актуално. ... приказките са почти свършили, магарето обаче ни чака, ...Прозорците на църквата са слепи.
    запалвам свещ по-приказно да стане.
    Цветята за иконите са репей,
    откъснат вместо диня от бостана. Прекрасно! Поздрави Мария.
  • Радвам се, че стихотворението ви е докоснало! Благодаря, че коментирахте, Георги и Хари!
  • Прекрасно стихотворение, Мария! Искрено те поздравявам!
  • Хареса ми...
  • Юри, благодаря за милия коментар!
  • Много, много хубаво е Мария!
  • Нека ви успокоя. Писано е преди десет години. Просто го открих в архивите си и реших да ви го покажа.
    Благодаря и на двама ви!
  • Харесах.
    Поздравявам те.
  • Мария,за пролетно настроение е много тъжно.Я погледни стълбите,този пък може и каляска!
Предложения
: ??:??