Има óгън спокоен, който те сгрява,
топли душата - домашно огнище.
Но има и друг - той не прощава
и адски пламъци в тебе отприщва.
Този óгън е дар, но не е Прометей.
Той гори и покрива те с язви и рани.
На Дявола той е. Само той го владее.
Ако той те докосне, спасение няма.
Когато в любовни огньове гориш,
сърцето изобщо не иска да знае,
кой друг в пожара си ще и́зпепелиш
и още колко жертви ще закопаеш. ...