Има óгън спокоен, който те сгрява,
топли душата - домашно огнище.
Но има и друг - той не прощава
и адски пламъци в тебе отприщва.
Този óгън е дар, но не е Прометей.
Той гори и покрива те с язви и рани.
На Дявола той е. Само той го владее.
Ако той те докосне, спасение няма.
Когато в любовни огньове гориш,
сърцето изобщо не иска да знае,
кой друг в пожара си ще и́зпепелиш
и още колко жертви ще закопаеш.
Октомври2017 В.Тодорова
© Valya Тodorova All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
