Две
От теб си тръгвам и проклинам.
В очите взираш се напразно -
оттам умора и тревога блика.
Сълзи очакваш... ала не.
Отдавна свикнах с мисълта за две.
Пречупих гордост.
Преглъщах дългите ти паузи.
Да бъда втората приех.
А ти за малко вярваше, че стига
да ме дариш с усмивка
и после... пак на две.
На прага на самотния ми вопъл
кънтят във мен изчезващите стъпки.
Вървиш ти гордо и си знаеш,
че ще си проклет от устни две.
За теб след време ще си спомням.
Не се забравят любими някога очи.
И ще надничаш пак през прага ми.
И пак ще молиш за любов... на две.
Таня Кирилова
14.01.2008г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Кирилова Всички права запазени
