ДВЕ ДУМИ
Някога ще бъде безполезно,
а може да се трогна от това,
две думички изречени небрежно
защо ми ги не кажеш, хей сега!?
Дочувам ги, но някак приглушено
в умората на късния ти час,
магьосника напуснал ни вълшебно
и двечките открадна ги без глас.
От нежните ритници на съдбата
се скриха зад словесни мразове.
Обичай ме, обичам те в позлата
ще жънем животворни класове!
© Милена Христова Всички права запазени