18.06.2006 г., 1:23

ДВЕ ДУМИ

1.4K 0 11

ДВЕ ДУМИ


Някога ще бъде безполезно,
а може да се трогна от това,
две думички изречени небрежно
защо ми ги не кажеш, хей сега!?

Дочувам ги, но някак приглушено
в умората на късния ти час,
магьосника напуснал ни вълшебно
и двечките открадна ги без глас.

От нежните ритници на съдбата
се скриха зад словесни мразове.
Обичай ме, обичам те в позлата
ще жънем  животворни класове!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Христова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...