ДВЕ ДУМИ
Някога ще бъде безполезно,
а може да се трогна от това,
две думички изречени небрежно
защо ми ги не кажеш, хей сега!?
Дочувам ги, но някак приглушено
в умората на късния ти час,
магьосника напуснал ни вълшебно
и двечките открадна ги без глас.
От нежните ритници на съдбата
се скриха зад словесни мразове.
Обичай ме, обичам те в позлата
ще жънем животворни класове!
© Милена Христова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
