Jun 18, 2006, 1:23 AM

ДВЕ ДУМИ

  Poetry
1.4K 0 11

ДВЕ ДУМИ


Някога ще бъде безполезно,
а може да се трогна от това,
две думички изречени небрежно
защо ми ги не кажеш, хей сега!?

Дочувам ги, но някак приглушено
в умората на късния ти час,
магьосника напуснал ни вълшебно
и двечките открадна ги без глас.

От нежните ритници на съдбата
се скриха зад словесни мразове.
Обичай ме, обичам те в позлата
ще жънем  животворни класове!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милена Христова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...