4.02.2008 г., 17:01

Две капки обич

827 0 15
Да подишаме заедно.
Чувам как бие сърцето ти.
Ти се молиш за нас.
Лунен лъч гали лицето ти.

В приласканата нощ
небето рисува съзвездия.
Душите ни пламтят,
открили своето възмездие.

Телата плуват в любов,
а до нас морето шуми.
Да подишаме обич,
огън, страст под звезди.

Две капки обич
блестят на морския бряг.
Ще попият след миг
на времето в лудия бяг.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васил Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...