Две малки и живи комети...
С колко много любов лицето ти свети.
Като цяла вселена си с къдри небрежни.
И горят две малки и живи комети
върху образа мил с очертания нежни.
И те вплитам със трепет в тихи куплети.
Всяка мисъл за теб е кристална росица.
И си вишнево-бяла в майски сонети -
като изгрев усмихнат си в мойте зеници.
Аз съм повей от есенен злак, прегорял,
но съм вещ познавач на красивото живо.
За свойта смърт от бързане съм закъснял,
налейте ми във чашата вино пенливо...
И нека тези къдри да ми бъдат кръст,
когато легна сам във лепкавата пръст...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Никифоров Всички права запазени
