Две малки и живи комети...

Poetry

945 0 5

С колко много любов лицето ти свети.

Като цяла вселена си с къдри небрежни.

И горят две малки и живи комети

върху образа мил с очертания нежни.

И те вплитам със трепет в тихи куплети.

Всяка мисъл за теб е кристална росица.

И си вишнево-бяла в майски сонети -

като изгрев усмихнат си в мойте зеници.

Аз съм повей от есенен злак, прегорял,

но съм вещ познавач на красивото живо.

За свойта смърт от бързане съм закъснял,

налейте ми във чашата вино пенливо...

И нека тези къдри да ми бъдат кръст,

когато легна сам във лепкавата пръст...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

suleimo (Дани Сулакова)

Гледам през твойте очи

2013-02-22T12:44:43+02:00
danigallery (Йорданка Господинова)

Силна любов!Виртуозен стих! Поздрав!

2011-05-30T16:06:28+03:00
rozita-p (Росица)

много нежно и влюбено, но ми се струва, че с тоз "кръст" си поизбързал доста, а

2011-05-30T12:31:34+03:00
Eia (Росица Танчева)

"За свойта смърт от бързане съм закъснял,
налейте ми във чашата вино пенливо...

И нека тези къдри да ми бъдат кръст,
когато легна сам във лепкавата пръст..."

Като стара градска песен е, ама за 109 годишни долу-горе го бива.

2011-05-29T21:25:14+03:00
Djein_Ear (Евгения Тодорова)

Много любов, цяла вселена от красота е стиха ти!

2011-05-28T11:20:40+03:00