Две мънички поеми

Две мънички поеми

Родили се за да умрат

* * *

Заглавие първо

Седнал съм на някаква забравена пейка

Вали

Калта се катери нагоре по крачолите ми

Но не е студена

Измачкано ми е настроението

Защото цял ден го стискам в ръцете си

Ставам и тръгвам да поговоря на морето

Но на морето не му се говори

Обърнало ми е гръб

И се е забучило в своите си

Мисли

А аз искам

Да ме чуе някой когато ми е тъжно

Затова ме няма по цял ден вкъщи

* * *

Заглавие последно

Няма болка

Болката е равновесие

Излязъл съм от релси

Побеснял съм

Искам да счупя всекидневието си

И...

Някой ми каза че за да бъда себе си

Трябва да изиграя няколко роли

Но това беше в едно друго време

И сега ми е все едно

Твърде много се преструвах

И не знам кой съм

Но ми е все едно

Ухилил съм се

В разпенена усмивка

И ми блестят очите

Няма болка

Ви казвам

Няма какво да ме спре

Да се самоубивам

Защото ми остава все по-малко

Време да пиша

И все по-дълги са стиховете ми

Последно?

Аз искам да бъда

Завинаги

6 юли 2011