Jul 6, 2011, 9:58 PM

Две мънички поеми 

  Poetry
552 0 1

 

 

 

Две мънички поеми

Родили се за да умрат

 

* * *

 

Заглавие първо

 

Седнал съм на някаква забравена пейка

Вали

Калта се катери нагоре по крачолите ми

Но не е студена

 

Измачкано ми е настроението

Защото цял ден го стискам в ръцете си

 

Ставам и тръгвам да поговоря на морето

Но на морето не му се говори

Обърнало ми е гръб

И се е забучило в своите си

Мисли

 

А аз искам

Да ме чуе някой когато ми е тъжно

 

Затова ме няма по цял ден вкъщи

 

* * *

 

Заглавие последно

 

Няма болка

Болката е равновесие

 

Излязъл съм от релси

Побеснял съм

Искам да счупя всекидневието си

И...

 

Някой ми каза че за да бъда себе си

Трябва да изиграя няколко роли

Но това беше в едно друго време

И сега ми е все едно

 

Твърде много се преструвах

И не знам кой съм

 

Но ми е все едно

 

Ухилил съм се

В разпенена усмивка

И ми блестят очите

 

Няма болка

Ви казвам

Няма какво да ме спре

 

Да се самоубивам

 

Защото ми остава все по-малко

Време да пиша

И все по-дълги са стиховете ми

 

Последно?

 

Аз искам да бъда

Завинаги

 

 

 

6 юли 2011

 

 

 

 

 

© Десислав Илиев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??