Две посоки
Сърцето ми е малко зарче в табла,
но може то света да побере,
би трепнало единствено пред жалба
от две посоки - коя да избере...
Понякога е твърдо като камък,
не можеш го разби със чук дори,
а някога е като восъка под пламък,
разтапящо в гърдите ми гори.
В едно сърце когато пулс не се долавя -
там няма чувства, живец и топлина,
в едно сърце, където страстта и любовта се давят -
там винаги ще има светлина.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодора Петкова Всички права запазени
