Sep 23, 2011, 12:23 AM

Две посоки 

  Poetry » Love
1109 1 2
Сърцето ми е малко зарче в табла,
но може то света да побере,
би трепнало единствено пред жалба
от две посоки - коя да избере...
Понякога е твърдо като камък,
не можеш го разби със чук дори,
а някога е като восъка под пламък,
разтапящо в гърдите ми гори.
В едно сърце когато пулс не се долавя -
там няма чувства, живец и топлина,
в едно сърце, където страстта и любовта се давят -
там винаги ще има светлина.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теодора Петкова All rights reserved.

Random works
: ??:??