Sep 23, 2011, 12:23 AM

Две посоки 

  Poetry » Love
986 1 2

Сърцето ми е малко зарче в табла,

но може то света да побере,

би трепнало единствено пред жалба

от две посоки - коя да избере...


Понякога е твърдо като камък,

не можеш го разби със чук дори,

а някога е като восъка под пламък,

разтапящо в гърдите ми гори.


В едно сърце когато пулс не се долавя -

там няма чувства, живец и топлина,

в едно сърце, където страстта и любовта се давят -

там винаги ще има светлина.



© Теодора Петкова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??