Две ръце прободени
Толкова са много, Капитане,
корабите, бисерите, стоките.
Все затъват, кой където свари,
Ной и синовете – еднооките.
Толкова са шеметни вълните,
дето са издигнали срещу си...
Вълноломът – гъдел за ушите.
Давят се и плуват – все наужким.
Скитат се по сенчестите приказки,
камъните целят под водата.
Дон Кихот, Мария и Дедите ти,
смешни са, затънали в блатата.
Моля те, смали онези улави,
руля дето движат на обратно.
Гръм пратѝ, че им пресъхна гърлото
с Теб да не говорят, а с впрегатното.
Капитане, салът носи хрисими,
но и те, и другите са братя...
Бряг не пращай – нищо, че ще искат...
Нека видят Две ръце – Веслата!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
