15.02.2020 г., 4:41 ч.

Две сестри 

  Поезия » Друга
462 0 5

Разлюля се вековният дъб,

тихо стене, от мъка шуми.

Там под него в ранни зори

две сестри окопават пръстта.

 

Що ли толкова рано, ще сеят,

жълт трендафил, ухаен синчец?

Два букета на мястото греят,

върху черната утринна пръст.

 

По - голямата ръси със вѝно,

а пък малката сипва вода.

Кой за тежка сеитба ги викна,

кой ли жаден ги тук призова?

 

Само мраморът хладен насреща,

сякаш знае, проточва снага.

А на него от снимчица малка

се усмихва позната жена.

 

Разлюля се вековният дъб,

не от вятър, от мъка шуми.

Там под него в тъжни зори

две сестрици посяват сълзи.

 

© Хари Спасов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??