Две сестри
Разлюля се вековният дъб,
тихо стене, от мъка шуми.
Там под него в ранни зори
две сестри окопават пръстта.
Що ли толкова рано, ще сеят,
жълт трендафил, ухаен синчец?
Два букета на мястото греят,
върху черната утринна пръст.
По - голямата ръси със вѝно,
а пък малката сипва вода.
Кой за тежка сеитба ги викна,
кой ли жаден ги тук призова?
Само мраморът хладен насреща,
сякаш знае, проточва снага.
А на него от снимчица малка
се усмихва позната жена.
Разлюля се вековният дъб,
не от вятър, от мъка шуми.
Там под него в тъжни зори
две сестрици посяват сълзи.
© Хари Спасов All rights reserved.
