Две шепи любов
Две шепи любов
Иззвъня телефонът в беззвучен режим,
а дисплеят разкри – непознат...
Но гласът различих – глас и тих, и любим –
на момиче от нашия град.
А пък още по-точно – от моя квартал –
(днес – неземно красива жена),
по което съм страдал, въздишал, копнял...
Ми, резонно си беше това.
Казах няколко думи, но тъй – да личи,
колко много обичах го аз.
SMS му изпратих, та мислите ми
да са с него, в среднощния час.
Преди време отхвърли – в две шепи любов
смелостта на един Дон Кихот,
на несбъднат Ромео, обаче – готов
топлина да дари – за живот.
Е, не съм вече онзи наивен хлапак –
връхлетя ме горчив суховей,
но дори и на своя спасителен бряг,
търся нейното топло „Здравей!”
Заговòри. Аз слушах... Притворил очи
се разнежих – същинско дете –
както вятърът стихва във меки треви,
а вълните – в спокойно море...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росен Гъдев Всички права запазени
