Rosen-Rosen (Росен Гъдев)
89 300
Jul 27, 2013, 3:51 PM

Две шепи любов 

  Poetry » Love
1231 0 13

 

Две шепи любов

 

Иззвъня телефонът в беззвучен режим,
а дисплеят разкри – непознат...
Но гласът различих – глас и тих, и любим –
на момиче от нашия град.
 
А пък още по-точно – от моя квартал –
(днес – неземно красива жена),
по което съм страдал, въздишал, копнял...
Ми, резонно си беше това.
 
Казах няколко думи, но тъй – да личи,
колко много обичах го аз.
SMS му изпратих, та мислите ми 
да са с него,  в среднощния час.
 
Преди време отхвърли – в две шепи любов   
смелостта на един Дон Кихот,
на несбъднат Ромео, обаче – готов
топлина да дари – за живот.
 
Е, не съм вече онзи наивен хлапак –  
връхлетя ме горчив суховей,
но дори и на своя спасителен бряг,
търся нейното топло „Здравей!”
 
Заговòри. Аз слушах... Притворил очи
се разнежих – същинско дете –  
както вятърът стихва във меки треви,
а вълните – в спокойно море...
 



© Росен Гъдев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??