Две-три шепи прибой
Узряло, небето разлива нектар
по тихите сини вълни.
Събира се залезът в шепа – пендар,
отронен от златния низ.
Морето раздава онази любов,
с която растеш до дете...
Която те прави възвишен и нов,
но равен с човека до теб.
С която обичаш скокливия бриз
и пясъка парещ и бял.
С която очите ти хвърлят искри.
Която те прави по-цял...
И вечер, когато над залеза, Бог
разпръсне кристален рояк,
наплисквам лице с две-три шепи прибой,
и сякаш че раждам се пак.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миглена Миткова Всички права запазени
