Jul 15, 2022, 6:06 PM
Две-три шепи прибой
Узряло, небето разлива нектар
по тихите сини вълни.
Събира се залезът в шепа – пендар,
отронен от златния низ.
Морето раздава онази любов,
с която растеш до дете...
Която те прави възвишен и нов,
но равен с човека до теб.
С която обичаш скокливия бриз
и пясъка парещ и бял.
С която очите ти хвърлят искри.
Която те прави по-цял...
И вечер, когато над залеза, Бог
разпръсне кристален рояк,
наплисквам лице с две-три шепи прибой,
и сякаш че раждам се пак.
© Миглена Миткова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Браво! Особено вторият куплет!
-
Почти усетих прохладния бриз
-
Благодаря на всички! Радвам се, че сте тук! 🙂
Пепи, не съм си взела материалите на морето, но съм сигурна, че като се прибера ще ме осени вдъхновение. -
Вдъхновяващо е това морско лято.
-
А толкова хубаво ти се получава свържеш ли рисунка със стих, къде е рисунката?❤️
-
Ах, това море, колко емоции събужда! Красиво си го изразила,Меги!
-
Благодаря ви! ❤️
-
Достави ми удоволствие!
-
Много хубав стих, Миглена!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
