Две стъпки на мъж и четири лапи
Защотото оставих гласа си да скита -
бездомник, от гладните глутници хапан,
пропуснах мига да им видя следите -
две стъпки на мъж и четири лапи.
Брега си, премръзнал, прегръщах до бяло
и бяха очите ми толкоз неясни.
Не ги забелязах, унесена цяла
в неверния слог на фалшиви Пегаси.
А те са ме бродили ребром и кръстом,
за мен са оставяли, в горската папрат,
трохите на Хензел и Гретел до вкъщи -
две стъпки на мъж и четири лапи.
Очите си само да върна на място
и в чайника да забълбукат малини,
брегът ми, изронен до кътници вдясно,
би имал в атласите някакво име.
Дори няма нуждата да им говоря,
да правя света си за друг по-понятен.
Те знаят вратата ми как да отворят.
Две стъпки на мъж и четири лапи.
Радост Даскалова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радост Даскалова Всички права запазени
