Защотото оставих гласа си да скита -
бездомник, от гладните глутници хапан,
пропуснах мига да им видя следите -
две стъпки на мъж и четири лапи.
Брега си, премръзнал, прегръщах до бяло
и бяха очите ми толкоз неясни.
Не ги забелязах, унесена цяла
в неверния слог на фалшиви Пегаси.
А те са ме бродили ребром и кръстом,
за мен са оставяли, в горската папрат,
трохите на Хензел и Гретел до вкъщи -
две стъпки на мъж и четири лапи. ...