valcanyon (Валентин Миленов)
782 1812
14.06.2022 г., 22:58 ч.

Две сълзи 

  Поезия » Философска, Гражданска
301 0 3
                    Две сълзи

 

Един мой Живот, една моя борба,

седя сега и пиша с тъга мойте слова.

Лицето ми каменно е, но спускат се сълзи,

две сълзи, от едната и от другата ми страна.

 

Тези две сълзи изгарят моето лице,

а сърцето ми ще изскочи сякаш от мен.

Душата ми и тя е тъжна, душата на дете

и мисля за тях, за децата ми и нощ и ден.

 

Какво ли правят, милите мой деца сега,

защо те не потърсят своя роден баща?

От тях идва само тъга и една гола тишина,

и това изпълва душата ми с много тъга!

 

Защо така мой мили деца?Аз съм вашия татко,

а как ви люлеех на ръце, и теб и твоя батко.

Знам че и вие някога ще станете бащи

и ще разберете тогава как сърцето боли!

 

© Валентин Миленов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??